Любопитен човек съм. Винаги наблюдавам. Къде за сравнение, къде за наслада на очите. Те и бездруго затова са ни дадени, нали?
Та вървя си по улицата-малко бавно, леко унесено и за да бъде ефекта на походката пълен съм сложила тапи в ушите си и поклащам глава с Акон..Перфектната разходка. Не чувам шума от колите, подвикванията на работниците от строежите, та и собствените си мисли не чувам.
Наблюдавам си..Празни магазини. Табелите стоят окачени по витрини, по врати и всички се дават под наем. Преброих около 5 само за една пресечка..
Пред магазина за хранителни стоки е седнала млада девойка. Кръстосала е крака, държи в ръката си пластмасова чаша и ме подканва да и дам пари. Не знам каква националност е, но е около 16 годишна. Иска ми се да извикам: "Марш, върви да търсиш работа", но това не е мое задължение.
Вървя, а пред мен вървят три момичета. "Брей, че мода"-мисля си и продължавам с огледа..Та те по скоро са съблечени отколкото облечени. Полите им едва покриват прашките, а блузките им толкова прозрачни, че не са оставили място за фантазията.
Бабичка пресича. Светофар няма, но достатъчно е това, че стъпва с единия крак на пътя и всички коли спират. Бабето не бърза..Колегата в синята кола, започва да сипе едни. Не го чувам, но виждам ядосаната му физионимия.."Ей, Баце, я се спри! у Еуропата сме, не може тъй", ако искаш да не спазваш законите върви в България..
Двойка в ляво..Ама те верно били ляви..Хи,хи, хубави момчета пък се натискат.
Е, та тия целувки чаках да видя..
Купувам си цигари, а продавача гледа отегчено. Ми да върви да си пийне една бирка, то в тая жега, как да му се работи на човек..
Магазин за обувки, друг за чанти, трети маде ин чина...и кво? Пълни със зяпачи, липсват купувачи..
И въобще на мен пък кво ми пука, кат ни ма интересува..
Сигурно и мен са ме наблюдавали и на моя акъл са се чудили..ми като не мога да оправя света, поне да оправя живота си..
-Хайде и със здраве!